След двете пандемични години общият брой постъпващи дела започва бавно да

След двете пандемични години общият брой постъпващи каузи започва бавно да се завръща към старите индикатори - те са повече от половин милион за цялата правосъдна система.

Районните съдилища са задръстени с море от заповедни производства - към 50% от всички каузи.

На районно равнище има 10% покачване на наказателните дела спрямо 2020 година, само че е факт огромен дисбаланс сред другите органи на правосъдната власт.

През същото време в Апелативния спецсъд, който статуквото се бореше със зъби и нокти да не бъде закриван, са постъпвали по 2.51 дела месечно на магистрат, а във военно-апелативния - даже по 0.9.

Това са някои от изводите, показани през днешния ден в резюме в Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет от годишния разбор на натовареността на съдилищата за 2021 година

Докладва ги Даниела Марчева, която призова „ да гледаме с една конвенционалност ", защото към момента натовареността не се счита чрез новата Единна информационна система.
Малко цифри
Общо новообразуваните каузи в България са 546 530 за 2021 година, което е по-малко с 8 % от миналата година и с 9% от 19-а г. Очакването е обаче към 2023 година да се възстановят индикаторите отпреди пандемията.

Свършените каузи са 550 209, което значи, че съдиите са завършили повече каузи, отколкото са постъпили, а в 3-месечен период са финализирани 80% от тях.

Марчева особено загатна, че броят на съдиите не е променян на процедура през последните 4 година, за които нямаме нарастване на щата с повече от 5-има съдии.

Въпреки това, тя загатна, че единствено преди дни излезе статистика от Съвета на Европа, че в България съдиите и съдебните служители са 2 пъти повече от междинната европейска норма. У нас на 100 000 души население (при това - без актуализация от новото броене, б.а.) се падат 31.58 съдии при 17.6 приблизително за останалите членки и над 91 правосъдни чиновници при 56.13 приблизително за съдебна експертиза.

" Българската система е свръхобезпечена, само че парадоксално е, че успеваемостта й се възпрепястства от неравномерното разепределине на този запас ", заключи Даниела Марчева.

Статистически най-голямата натоваренсот остава при районните съдилища, само че там има и дисбаланст от 5 пъти сред най-натоварените и най-ненатоваренита институции.

Като брой каузи някои съдии са гледали 52 повече проблеми годишно от свои сътрудници. Бе казано и че действителната натовареност е още по-висока, тъй като от това най-ниско равнище постоянно има командировани нагоре, и по този начин действителната щатна бройка в никакъв случай не е колкото тази на хартия.

Относно апелациите - в последните 3 години повече от половината каузи в цялата страна са в Софийския апелативен съд. Натовареността на един арбитър в САС е най-голяма при гражданските каузи - там един магистрат месечно получава 9.41 броя каузи.

При наказателните на дъното като натовареност са Апелативният спецсъд (вече закрит), където един арбитър е получавал по 2.51 проблема месечно и обичайният " двойкаджия " - Военно-апелативен съд, където един арбитър гледа по 0.9 проблема месечно (там още от времето на Сотир Цацаров той парираше всевъзможни даже най-плахи опити да се " пипа " във военните съдилища или прокуратури, б.а.).

Общо апелативните съдии са свърширли 13 766 каузи за годината, като 80% от тях са в тримесечен период. Най-малко се преглеждат като брой в Апелативен съд - Бургас.

В окръжните съдилища са постъпили 78 071 проблема, като са свършени 77 177 – съвсем 96 % от всички.

Средната натовареност е 8.53 каузи месечно на един магистрат, като естествено най-претрупан е Софийски градски съд (при това - без тази година да се влеят там и делата на Специализирания съд, б.а.).

Традиционно най-тежко е при районните съдилища, където са влезнали 411 872 нови каузи, от тях 73% цивилен. Приключените са 341 454 – близо 82%. Но в действителност гражданските каузи се усилват на всички инстанции.

По 15.33 каузи постъпват месечно на арбитър в административните съдилища. При тях пък разликата сред най-навотарения и най-ниско натоварения магистрат е цели 15 пъти.

При военните съдилища натовареността обичайно е фрапантно ниска – статистически там един магистрат е получавал месечно 5.10 бр. каузи, само че от тях повече от 60% са били " Частни углавен темперамент ", другояче казано - разпити. Реалните наказателни каузи от общ темперамент, които гледа един боен магистрат, са 0.63 броя месечно.
Закриването на дребни съдилища се отсрочва
Днес бе разискван и резултатът от публичните разисквания във връзка концепциите на Висш съдебен съвет най-малко 4 дребни и ненатоварени съдилища да станат териториални отделения към други под форма на някакво " усъвършенстване ", " вливане "  или закриване. Даниела Марчева заключи, че по места не се е получило нито едно одобрително мнение - даже за съда в Гълъбово, където трайно няма нито един искащ арбитър да работи, а Раднево е напълно наоколо.

Въпреки това се оказва, че публичен превоз няма. Ако бъде закрит съдът в Гълъбово, жителите ще пътуват незнайно по какъв начин към 100 км дневно, с цел да получат една услуга.

Сходен е случаят занарочания за закриване съд в Елена, където пък пътят към Дряново бил толкоз нефункционален, че е проблем да се стигне даже през лятото.

Другите два нарочени - районен съд в Каварна и Тохполовград пък имат специфики поради мигрантския напън и околните граници.

" Ще пострадат най-ниските пластове от обществото. Застаряващо население с ниски приходи без персонални коли. Дори да имаме обединен портал за електронно правораздаване, надали тези пластове ще могат да се възползват ", сподели Даниела Марчева.

Участие в съвещанието на Съдийската гилдия взе и служебният правосъден министър Крум Зарков:

" Ясно е какво не може да се направи. Въпросът е какво да създадем за уеднаквяване на натоварването на съдилищата – задоволително ефикасни неща могат да се създадат и единствено със законови промени ", сподели той, като даде обещание служебното държавно управление да приготви такива за депутатите.

И даде образец с удачната смяна на компетеността по застрахователни каузи.

Въпреки това, когато думата взе ръководителят на Върховен административен съд Георги Чолаков, стана кристално ясно, че прекрояването на правосъдната карта остава за светлото бъдеще. Един от хората, които задават ясно трендовете на целия Висш съдебен съвет, той разгласи, че счита, че сега не може да тръгнат да закриват или да вършат " някакви отделения, тъй като ще бъдем като слон в стъкларски магазин ".

Чолаков се разгласи за " задлъбочени разбори и разисквания " и прикани останалите управляващи да " вземат казуса като собствен проблем ".

" Да, би трябвало да се направи тази промяна! Да, тя следва. Да, тя е неизбежна. Но считам, че би трябвало да бъде направена след консенсус на всички равнища ", ясно сподели той.

Така Съдийската гилдия одобри всички изнесени през днешния ден обстоятелства за сведение.